Беренде е едно от селата в западната част на страната, намиращо се в пределите на община Драгоман. Тя е съм софийска област и хълмистата област Забърге е една от географските точки, които служат за ориентир относно местоположението на населеното място. Дистанцията до Драгоман е само девет км, а левият бряг на река Нишава е сравнително близо. Днес тук не живеят много хора – още през 2009-та техният брой е едва 25. Като начин на устройство мястото представлява пръснати махали, във всяка от които има хора. Вероятно възникването на селото трябва да се отнесе към годините на Средновековието в страната и по-конкретно – Второто българско царство. Тюркското племе берендеи дава име на мястото, защото части от него се заселват в страната в годините на дванадесетото столетие. Това са още печенеги, а относно името на селото, общите корени с племето днес се счита за най-разпространена версия. Турските документи също го споменават.
Стенописният ансамбъл на средновековния храм Св. Петър е най-голямата и известна културна забележителност в село Беренде. Този ансамбъл се създава не на веднъж, а постепенно през годините на 13-ти и 14-ти век. Старото селище се е намирало до река Нишава и точно на същото място към днешна дата е разположен ансамбълът. Благодарение на тази забележителност икономическите перспективи на населеното място се ориентират към развиването на туризъм от селски и културен тип. За църквата се знае, че стои на единия от бреговете на нишавската река, а дистанцията до селото е само един км в посока запад. Местността, в която е разположен храмът, носи името Селище, а състоянието на църквата днес е изключително лошо. Стенописите се увреждат в резултат на пропукания покрив, а това по-късно би могло да доведе и до рухване на постройката. Подът на олтара е разграбен от иманярски набези, което нанася още повече вреди на стенописите. Така днес ситуацията с храма е трагична и не само, че никой не прави нищо за възстановяването му, но и допринася за окончателното му унищожаване. Църквата е от типа еднокорабна базилика, характерни за годините на средните векове. Ломеният и споен с хоросан камък е основният материал, от който се гради постройката.
За храма в Бередне задължително трябва да се изтъкне наличието на уникален иконостас от дърво, който е един от най-старите на територията на страната. Донякъде той наподобява на компонент в известната охридска църква с имената на светците Константин и Елена. Предполага се, че през 14-ти век в Охрид са работили доста ателиета и в едно от тях е изработен иконостасът за църквата в софийското село. В апсидата на храма са разположени църковните отци – това е нещо типично за малките по размери православни храмове. Така и не се знае точната година на възникване на църквата. Това обаче не пречи да бъде определена като уникален шедьовър и паметник на културата с национално значение. Днешното окаяно състояние на храма не говори добре за опазването на историческите и културни ценности, още повече, че постройката е истинско бижу за монументалното изкуство от времето на Средновековието – тогава страната ни е доста силна при някои владетели.
